24 июл. 2012 г., 21:43

Триптих за двама - І Тя и той

1.4K 0 4
Не те обичам вече.
Ти – също.
Две намръщени старчета
се разхождат из къщи.
Оглупяла съм. Остаряла съм.
Ти – също.
Но намираме сили да крещим и се мръщим.
Да се караме, да се нараняваме,
да сме все недоволни и мрачни.
За политика вече не спорим –
сини, червени, зелени, царисти -
вече са минало. Скучно. Безлично.
ГЕРБ е на мода. За него мислим различно.
Днес спорим за нещо по-лично:
кой да нареже лука
и да изхвърли боклука?
Да измие чиниите? (Има миялна).
Хляб кой да купи,
да почисти със стийм-мопа?
Твоя филм ли да гледаме, или моя?
И да не забравяме малкото коте –
кой го донесе – той да му чисти.
Колко глупави мисли.
Блудкав живот.
Как ще издържим до края –
не зная.
Не те намразих. Ти също.
Трудна игра играем.
Ти – по-лесно.
Аз се старая.
Озлобял и намръщен
пред компютъра дремеш.
От сутрин до вечер игрички редиш.
И мълчиш, и мълчиш, и мълчиш.
Да говориме вече – не можем.
Аз – над кръстословици сложни
главата си блъскам.
И съскам ли, съскам.
В нашия дом вече е страшно.
Но сме тук.
Безнадеждно сами
и нещастни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истинско! Харесва ми!
  • Благодаря ви, приятели! Думите ви, съпреживяването - карат ме да се чувствам по-силна, по-истинска.
  • Но сме тук.
    Безнадежно сами
    и нещастни.
    Много боли в самотата.
    Удивително по човешки истинско!
    Поздравления!
  • Истинско е .....и боли!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...