alexna (Надежда)
17 23
24.07.2012 г., 21:43 ч.

Триптих за двама - І Тя и той 

  Поезия
1112 0 4
Не те обичам вече.
Ти – също.
Две намръщени старчета
се разхождат из къщи.
Оглупяла съм. Остаряла съм.
Ти – също.
Но намираме сили да крещим и се мръщим.
Да се караме, да се нараняваме,
да сме все недоволни и мрачни.
За политика вече не спорим –
сини, червени, зелени, царисти -
вече са минало. Скучно. Безлично.
ГЕРБ е на мода. За него мислим различно.
Днес спорим за нещо по-лично:
кой да нареже лука
и да изхвърли боклука?
Да измие чиниите? (Има миялна).
Хляб кой да купи,
да почисти със стийм-мопа?
Твоя филм ли да гледаме, или моя?
И да не забравяме малкото коте –
кой го донесе – той да му чисти.
Колко глупави мисли.
Блудкав живот.
Как ще издържим до края –
не зная.
Не те намразих. Ти също.
Трудна игра играем.
Ти – по-лесно.
Аз се старая.
Озлобял и намръщен
пред компютъра дремеш.
От сутрин до вечер игрички редиш.
И мълчиш, и мълчиш, и мълчиш.
Да говориме вече – не можем.
Аз – над кръстословици сложни
главата си блъскам.
И съскам ли, съскам.
В нашия дом вече е страшно.
Но сме тук.
Безнадеждно сами
и нещастни.

© Надежда Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истинско! Харесва ми!
  • Благодаря ви, приятели! Думите ви, съпреживяването - карат ме да се чувствам по-силна, по-истинска.
  • Но сме тук.
    Безнадежно сами
    и нещастни.
    Много боли в самотата.
    Удивително по човешки истинско!
    Поздравления!
  • Истинско е .....и боли!
Предложения
: ??:??