24 jul 2012, 21:43

Триптих за двама - І Тя и той

  Poesía
1.4K 0 4
Не те обичам вече.
Ти – също.
Две намръщени старчета
се разхождат из къщи.
Оглупяла съм. Остаряла съм.
Ти – също.
Но намираме сили да крещим и се мръщим.
Да се караме, да се нараняваме,
да сме все недоволни и мрачни.
За политика вече не спорим –
сини, червени, зелени, царисти -
вече са минало. Скучно. Безлично.
ГЕРБ е на мода. За него мислим различно.
Днес спорим за нещо по-лично:
кой да нареже лука
и да изхвърли боклука?
Да измие чиниите? (Има миялна).
Хляб кой да купи,
да почисти със стийм-мопа?
Твоя филм ли да гледаме, или моя?
И да не забравяме малкото коте –
кой го донесе – той да му чисти.
Колко глупави мисли.
Блудкав живот.
Как ще издържим до края –
не зная.
Не те намразих. Ти също.
Трудна игра играем.
Ти – по-лесно.
Аз се старая.
Озлобял и намръщен
пред компютъра дремеш.
От сутрин до вечер игрички редиш.
И мълчиш, и мълчиш, и мълчиш.
Да говориме вече – не можем.
Аз – над кръстословици сложни
главата си блъскам.
И съскам ли, съскам.
В нашия дом вече е страшно.
Но сме тук.
Безнадеждно сами
и нещастни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Истинско! Харесва ми!
  • Благодаря ви, приятели! Думите ви, съпреживяването - карат ме да се чувствам по-силна, по-истинска.
  • Но сме тук.
    Безнадежно сами
    и нещастни.
    Много боли в самотата.
    Удивително по човешки истинско!
    Поздравления!
  • Истинско е .....и боли!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...