23 мая 2010 г., 20:15

Триптих за словото

610 0 3

ТРИПТИХ ЗА СЛОВОТО

 

х

 

 

Както мадоната

храни с кърмата си

малкото тяло,

 

както слънцето

сгрява земята

след зима сурова,

 

тъй и словата

душата изправят,

когато е слаба,

 

за да литне отново.

 

хх

 

За Бога,

не си правете демокрациите

от болката

на нашето майчино слово,

господа и дами,

навлечени

в дрипи от власт и омраза,

в своите хилави речи,

в псевдожурналите си,

в душите си празни –

засрамете се и

не си правете демокрациите

от болката на нашето

българско слово!

 

ххх

 

Че вятърът

пъпка разпъпва и

радост след мъката носи,

но вятър и

облаци смъква,

и шиба с жестока ръка.

 

И често,

изпратен във Пъкъла,

езикът на хората прости

от Рая се връща и

вярата храни

с кърмата на топли слова.

 

Сам Господ стои и се кръсти,

и целува с треперещи устни

свещените пръсти

на народната свята ръка.

 

Честит празник!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...