27 сент. 2014 г., 22:48

Трохички

1.2K 0 6

Като хайку

Есен е,

врабчета чуруликат.

Учителка чете.

 

Пътник

Що ме чака там отвъд?

Малко ме е страх.

Път.

 

В очакване

Не вярвам.

Последен час.

Глас.

 

Проститутка

 

Само дърво край път.

 

Плът.

 

 

 

Дърво

 

Самотна плът.

 

Дърво край път.

 

 

 

Прелом

 

Опасност!  Мини!

 

Чифт мокасини.

 

 

 

Зелено

 

Небето проплака,

 

изстена  земята.

 

Чу ги тревата.

 

 

 

Ханаан

 

Небето проплака,

 

изстена земята.

 

Повяха житата.

 

 

 

Троен каламбур

 

                                                  Гледам

 

                                                                    ДА

 

                  НЕ

 

                                                 виждам.

 

 

 

Двоен каламбур       

 

                                                    Отивам

 

                                                                  ДА

 

                           НЕ

 

                                                      ходя.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ееее значи с певеца сме трима. От кал да си, Георги да си, казал народа. Очаквайте скоро разказ. Благодаря ви за подкрепата, много ми е нужна, имам труден период. Само това ме държи, някои Хора...
  • Браво АДАШ!По трохичките ще ги познаеш...
  • Благодаря!!! Е нека бъдем толерантни към екипа и спестим труд на тия хора. А трохички винаги остава след мен...
  • Може и да са трохички, но хранят мъничките птички...
    Хитри са, като лисичи очички!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...