27 сент. 2014 г., 22:48

Трохички

1.2K 0 6

Като хайку

Есен е,

врабчета чуруликат.

Учителка чете.

 

Пътник

Що ме чака там отвъд?

Малко ме е страх.

Път.

 

В очакване

Не вярвам.

Последен час.

Глас.

 

Проститутка

 

Само дърво край път.

 

Плът.

 

 

 

Дърво

 

Самотна плът.

 

Дърво край път.

 

 

 

Прелом

 

Опасност!  Мини!

 

Чифт мокасини.

 

 

 

Зелено

 

Небето проплака,

 

изстена  земята.

 

Чу ги тревата.

 

 

 

Ханаан

 

Небето проплака,

 

изстена земята.

 

Повяха житата.

 

 

 

Троен каламбур

 

                                                  Гледам

 

                                                                    ДА

 

                  НЕ

 

                                                 виждам.

 

 

 

Двоен каламбур       

 

                                                    Отивам

 

                                                                  ДА

 

                           НЕ

 

                                                      ходя.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ееее значи с певеца сме трима. От кал да си, Георги да си, казал народа. Очаквайте скоро разказ. Благодаря ви за подкрепата, много ми е нужна, имам труден период. Само това ме държи, някои Хора...
  • Браво АДАШ!По трохичките ще ги познаеш...
  • Благодаря!!! Е нека бъдем толерантни към екипа и спестим труд на тия хора. А трохички винаги остава след мен...
  • Може и да са трохички, но хранят мъничките птички...
    Хитри са, като лисичи очички!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...