27.09.2014 г., 22:48

Трохички

1.2K 0 6

Като хайку

Есен е,

врабчета чуруликат.

Учителка чете.

 

Пътник

Що ме чака там отвъд?

Малко ме е страх.

Път.

 

В очакване

Не вярвам.

Последен час.

Глас.

 

Проститутка

 

Само дърво край път.

 

Плът.

 

 

 

Дърво

 

Самотна плът.

 

Дърво край път.

 

 

 

Прелом

 

Опасност!  Мини!

 

Чифт мокасини.

 

 

 

Зелено

 

Небето проплака,

 

изстена  земята.

 

Чу ги тревата.

 

 

 

Ханаан

 

Небето проплака,

 

изстена земята.

 

Повяха житата.

 

 

 

Троен каламбур

 

                                                  Гледам

 

                                                                    ДА

 

                  НЕ

 

                                                 виждам.

 

 

 

Двоен каламбур       

 

                                                    Отивам

 

                                                                  ДА

 

                           НЕ

 

                                                      ходя.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ееее значи с певеца сме трима. От кал да си, Георги да си, казал народа. Очаквайте скоро разказ. Благодаря ви за подкрепата, много ми е нужна, имам труден период. Само това ме държи, някои Хора...
  • Браво АДАШ!По трохичките ще ги познаеш...
  • Благодаря!!! Е нека бъдем толерантни към екипа и спестим труд на тия хора. А трохички винаги остава след мен...
  • Може и да са трохички, но хранят мъничките птички...
    Хитри са, като лисичи очички!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...