27 sept 2014, 22:48

Трохички

  Poesía
1.2K 0 6

Като хайку

Есен е,

врабчета чуруликат.

Учителка чете.

 

Пътник

Що ме чака там отвъд?

Малко ме е страх.

Път.

 

В очакване

Не вярвам.

Последен час.

Глас.

 

Проститутка

 

Само дърво край път.

 

Плът.

 

 

 

Дърво

 

Самотна плът.

 

Дърво край път.

 

 

 

Прелом

 

Опасност!  Мини!

 

Чифт мокасини.

 

 

 

Зелено

 

Небето проплака,

 

изстена  земята.

 

Чу ги тревата.

 

 

 

Ханаан

 

Небето проплака,

 

изстена земята.

 

Повяха житата.

 

 

 

Троен каламбур

 

                                                  Гледам

 

                                                                    ДА

 

                  НЕ

 

                                                 виждам.

 

 

 

Двоен каламбур       

 

                                                    Отивам

 

                                                                  ДА

 

                           НЕ

 

                                                      ходя.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ееее значи с певеца сме трима. От кал да си, Георги да си, казал народа. Очаквайте скоро разказ. Благодаря ви за подкрепата, много ми е нужна, имам труден период. Само това ме държи, някои Хора...
  • Браво АДАШ!По трохичките ще ги познаеш...
  • Благодаря!!! Е нека бъдем толерантни към екипа и спестим труд на тия хора. А трохички винаги остава след мен...
  • Може и да са трохички, но хранят мъничките птички...
    Хитри са, като лисичи очички!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...