Трохички нежност 1 и 2

Поэзия

669 0 2

(На войника)1

Във полумрака се докосваме едва-едва,

а между нас тежи оградата.

Почти сме заедно и всичко е "сега",

мечтите ни се сливат без прегради.

Шептящи устни, погледи, сърца

туптят в едно, забравили за времето,

което ни разделя и сближава -

след този миг ще трябва да приемем,

че идва пак поредната раздяла

и между нас застава тъжната безбрежност.

От трепетните пръсти се отронват

ПОСЛЕДНИТЕ ТРОХИЧКИ НЕЖНОСТ...

Р.Ч., 1987

(Сега)2

Тогава дръзко те обичах,

тогава бях непобедима

и можех "мой " да те наричам,

за тебе бях "една", "любима".

Сега преградата е мощна,

висока, непреодолима,

стена, която заглушава

вика отчаян, че ме има.

Да можех пак да те докосна

дори през тъжната безбрежност,

дори да трябва да изпрося

ПОСЛЕДНИТЕ ТРОХИЧКИ НЕЖНОСТ.

Р.Ч., 2007'

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Eia (Росица Танчева)

!

2015-01-12T19:03:54+02:00
IRKA5 (ИРЕН НАУМОВА)

Просто гледам и не вярвам на очите си, Роси! 154 посещения и никой да не каже дума - ни трохичка, ни шестичка дори за това прекрасно стихотворение! Невероятно.., не че съм и много учудена, но нямам обяснение за тези пропуски на читателите и писателите, сред които има самоназначили се „експерти” и ежедневно сипят тонове коментари и критики в сайта.
Аз те поздравявам най-сърдечно и горещо за това красиво произведение, което освен че е поезия от най-висока класа, съдържа в себе си тази оригиналност на противопоставянето на двете му части, а именно невъзможността по видими или невидими причини /огради, прегради/ една любов да остане бленувана, но несбъдната.
Твоите трохички нежност напълниха душата ми с красота и ме развълнуваха дълбоко!
Ох..., кво да ти разправям...
Ето това за мен е любовна лирика!

2015-01-12T19:01:45+02:00