muzika70 (Росица Чакърова)
59 85
22 февр. 2014 г., 22:35  

Трохички нежност 1 и 2 

  Поэзия
529 0 2

(На войника)1

 

Във полумрака се докосваме едва-едва,

а между нас тежи  оградата.

Почти сме заедно и всичко е "сега",

мечтите ни се сливат без прегради.

Шептящи устни, погледи, сърца

туптят в едно, забравили за времето,

което ни разделя и сближава -

след този миг ще трябва да приемем,

че идва пак поредната раздяла

и между нас застава тъжната безбрежност.

От трепетните пръсти се отронват

ПОСЛЕДНИТЕ  ТРОХИЧКИ НЕЖНОСТ...

Р.Ч., 1987

 

 

 

(Сега)2

 

Тогава дръзко те обичах,

тогава бях непобедима

и можех "мой " да те наричам,

за тебе бях "една", "любима".

Сега преградата е мощна,

висока, непреодолима,

стена, която заглушава 

вика отчаян, че ме има.

Да можех пак да те докосна

дори през тъжната безбрежност,

дори да трябва да изпрося

ПОСЛЕДНИТЕ  ТРОХИЧКИ НЕЖНОСТ.

Р.Ч., 2007'

 

© Росица Чакърова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !
  • Просто гледам и не вярвам на очите си, Роси! 154 посещения и никой да не каже дума - ни трохичка, ни шестичка дори за това прекрасно стихотворение! Невероятно.., не че съм и много учудена, но нямам обяснение за тези пропуски на читателите и писателите, сред които има самоназначили се „експерти” и ежедневно сипят тонове коментари и критики в сайта.
    Аз те поздравявам най-сърдечно и горещо за това красиво произведение, което освен че е поезия от най-висока класа, съдържа в себе си тази оригиналност на противопоставянето на двете му части, а именно невъзможността по видими или невидими причини /огради, прегради/ една любов да остане бленувана, но несбъдната.
    Твоите трохички нежност напълниха душата ми с красота и ме развълнуваха дълбоко!
    Ох..., кво да ти разправям...
    Ето това за мен е любовна лирика!
Предложения
: ??:??