Трохички нежност 1 и 2
(На войника)1
Във полумрака се докосваме едва-едва,
а между нас тежи оградата.
Почти сме заедно и всичко е "сега",
мечтите ни се сливат без прегради.
Шептящи устни, погледи, сърца
туптят в едно, забравили за времето,
което ни разделя и сближава -
след този миг ще трябва да приемем,
че идва пак поредната раздяла
и между нас застава тъжната безбрежност.
От трепетните пръсти се отронват
ПОСЛЕДНИТЕ ТРОХИЧКИ НЕЖНОСТ...
Р.Ч., 1987
(Сега)2
Тогава дръзко те обичах,
тогава бях непобедима
и можех "мой " да те наричам,
за тебе бях "една", "любима".
Сега преградата е мощна,
висока, непреодолима,
стена, която заглушава
вика отчаян, че ме има.
Да можех пак да те докосна
дори през тъжната безбрежност,
дори да трябва да изпрося
ПОСЛЕДНИТЕ ТРОХИЧКИ НЕЖНОСТ.
Р.Ч., 2007'
© Росица Чакърова All rights reserved.
за това прекрасно стихотворение! Невероятно.., не че съм и много учудена, но нямам обяснение за тези пропуски на читателите и писателите, сред които има самоназначили се „експерти” и ежедневно сипят тонове коментари и критики в сайта.
