Трохички нежност 1 и 2
(На войника)1
Във полумрака се докосваме едва-едва,
а между нас тежи оградата.
Почти сме заедно и всичко е "сега",
мечтите ни се сливат без прегради.
Шептящи устни, погледи, сърца
туптят в едно, забравили за времето,
което ни разделя и сближава -
след този миг ще трябва да приемем,
че идва пак поредната раздяла
и между нас застава тъжната безбрежност.
От трепетните пръсти се отронват
ПОСЛЕДНИТЕ ТРОХИЧКИ НЕЖНОСТ...
Р.Ч., 1987
(Сега)2
Тогава дръзко те обичах,
тогава бях непобедима
и можех "мой " да те наричам,
за тебе бях "една", "любима".
Сега преградата е мощна,
висока, непреодолима,
стена, която заглушава
вика отчаян, че ме има.
Да можех пак да те докосна
дори през тъжната безбрежност,
дори да трябва да изпрося
ПОСЛЕДНИТЕ ТРОХИЧКИ НЕЖНОСТ.
Р.Ч., 2007'
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Чакърова Всички права запазени
за това прекрасно стихотворение! Невероятно.., не че съм и много учудена, но нямам обяснение за тези пропуски на читателите и писателите, сред които има самоназначили се „експерти” и ежедневно сипят тонове коментари и критики в сайта.
