(На войника)1
Във полумрака се докосваме едва-едва,
а между нас тежи оградата.
Почти сме заедно и всичко е "сега",
мечтите ни се сливат без прегради.
Шептящи устни, погледи, сърца
туптят в едно, забравили за времето,
което ни разделя и сближава -
след този миг ще трябва да приемем,
че идва пак поредната раздяла
и между нас застава тъжната безбрежност.
От трепетните пръсти се отронват ...