21 апр. 2014 г., 11:13  

Трохички нежност 3 (Наздравица)

921 0 0

Пак  Аз и Ти, изискано облечени,

на свещи и на вино, в скъп  локал.

Не си говорим, всичко е изречено.

Поредната ни среща доживяли,

 

платихме със цената на успеха,

а спомени, надничащи зад ъгъла,

подсещат ни за мрачните доспехи,

сковали жажди по мечти излъгани.

 

Долавям в погледа ти сто въпроса,

преплетени със мъжките терзания.

Аз вече съм жена, на вино нося

и мога да изпълня сто желания,

 

куршум не хващам, огън не гори ме,

в различни роли често се обличах...

Какво да си говорим - целуни ме,

и все едно отново се обичаме...

 

Дали жалеем и дали празнуваме,

това си знаем само аз и ти

с поредната, изпита на сбогуване

бутилка "отлежало със мечти".

 

Наздраве! - за изгубени надежди,

за стиховете в дългите писма

Откраднахме си пак

ТРОХИЧКИ НЕЖНОСТ...

Не ме изпращай. Тръгвам си сама.

 

Р. Ч., Лондон, 2014

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...