Трохички нежност 3 (Наздравица)
Пак Аз и Ти, изискано облечени,
на свещи и на вино, в скъп локал.
Не си говорим, всичко е изречено.
Поредната ни среща доживяли,
платихме със цената на успеха,
а спомени, надничащи зад ъгъла,
подсещат ни за мрачните доспехи,
сковали жажди по мечти излъгани.
Долавям в погледа ти сто въпроса,
преплетени със мъжките терзания.
Аз вече съм жена, на вино нося
и мога да изпълня сто желания,
куршум не хващам, огън не гори ме,
в различни роли често се обличах...
Какво да си говорим - целуни ме,
и все едно отново се обичаме...
Дали жалеем и дали празнуваме,
това си знаем само аз и ти
с поредната, изпита на сбогуване
бутилка "отлежало със мечти".
Наздраве! - за изгубени надежди,
за стиховете в дългите писма
Откраднахме си пак
ТРОХИЧКИ НЕЖНОСТ...
Не ме изпращай. Тръгвам си сама.
Р. Ч., Лондон, 2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Чакърова Всички права запазени