Apr 21, 2014, 11:13 AM  

Трохички нежност 3 (Наздравица)

  Poetry » Love
923 0 0

Пак  Аз и Ти, изискано облечени,

на свещи и на вино, в скъп  локал.

Не си говорим, всичко е изречено.

Поредната ни среща доживяли,

 

платихме със цената на успеха,

а спомени, надничащи зад ъгъла,

подсещат ни за мрачните доспехи,

сковали жажди по мечти излъгани.

 

Долавям в погледа ти сто въпроса,

преплетени със мъжките терзания.

Аз вече съм жена, на вино нося

и мога да изпълня сто желания,

 

куршум не хващам, огън не гори ме,

в различни роли често се обличах...

Какво да си говорим - целуни ме,

и все едно отново се обичаме...

 

Дали жалеем и дали празнуваме,

това си знаем само аз и ти

с поредната, изпита на сбогуване

бутилка "отлежало със мечти".

 

Наздраве! - за изгубени надежди,

за стиховете в дългите писма

Откраднахме си пак

ТРОХИЧКИ НЕЖНОСТ...

Не ме изпращай. Тръгвам си сама.

 

Р. Ч., Лондон, 2014

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...