23 февр. 2011 г., 21:29  

Трохите на щастието

1K 0 0

                                       ТРОХИТЕ НА ЩАСТИЕТО

              

                                         Загребах цяла шепа,

                                         стисках да не я отворя,

                              че ветрецът лек да ми отнесе нанякъде 

                              трохите на жадуваното щастие.

                      Страхувах се, че греша, като го държа затворено,

                         но повече изпитвах страх, че бих останала пак 

                                         в себе си затворена,

                                               ако го сторя. 

                                По-здраво стисках шепа във съня

                               и пребродих волно всичките простори,

                               но щом се събудих, узнах... че сънят ми 

                                         е приказка щастлива,

                      а трохите са... да нахранят птичките в простора.

                                         Най-милостиво 

                               шепата без страх отворих

                               и кралицата останах пак...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елизабет Фурнаджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...