15 мая 2009 г., 06:42

Тромава и грозновата

1.3K 0 4

Тя беше тромава и грозновата.

За всички беше непозната.

Тя беше мрачна, страховита,

кожата ú - в нея впита.

 

Вървеше все с наведена глава,

а мачкаха я, мачкаха!

Отгоре стотици стояха,

тя ги мъкнеше без стон – не беше плаха.

 

Очите ú – дълбоки.

Ръцете – страховити.

А устните пресъхнали и свити.

 

Сълзи не ронеше, дори не мълвеше.

Човеците гледаше и просто мълчеше,

а те се смееха на външността ú.

Обиждаха, правеха душата – прах.

 

Тя беше тромава и грозновата,

но по-човек от тях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Без Име Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...