May 15, 2009, 6:42 AM

Тромава и грозновата

  Poetry » Other
1.3K 0 4

Тя беше тромава и грозновата.

За всички беше непозната.

Тя беше мрачна, страховита,

кожата ú - в нея впита.

 

Вървеше все с наведена глава,

а мачкаха я, мачкаха!

Отгоре стотици стояха,

тя ги мъкнеше без стон – не беше плаха.

 

Очите ú – дълбоки.

Ръцете – страховити.

А устните пресъхнали и свити.

 

Сълзи не ронеше, дори не мълвеше.

Човеците гледаше и просто мълчеше,

а те се смееха на външността ú.

Обиждаха, правеха душата – прах.

 

Тя беше тромава и грозновата,

но по-човек от тях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Без Име All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....