15 may 2009, 6:42

Тромава и грозновата

  Poesía » Otra
1.3K 0 4

Тя беше тромава и грозновата.

За всички беше непозната.

Тя беше мрачна, страховита,

кожата ú - в нея впита.

 

Вървеше все с наведена глава,

а мачкаха я, мачкаха!

Отгоре стотици стояха,

тя ги мъкнеше без стон – не беше плаха.

 

Очите ú – дълбоки.

Ръцете – страховити.

А устните пресъхнали и свити.

 

Сълзи не ронеше, дори не мълвеше.

Човеците гледаше и просто мълчеше,

а те се смееха на външността ú.

Обиждаха, правеха душата – прах.

 

Тя беше тромава и грозновата,

но по-човек от тях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Без Име Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...