15 may 2009, 6:42

Тромава и грозновата

  Poesía » Otra
1.3K 0 4

Тя беше тромава и грозновата.

За всички беше непозната.

Тя беше мрачна, страховита,

кожата ú - в нея впита.

 

Вървеше все с наведена глава,

а мачкаха я, мачкаха!

Отгоре стотици стояха,

тя ги мъкнеше без стон – не беше плаха.

 

Очите ú – дълбоки.

Ръцете – страховити.

А устните пресъхнали и свити.

 

Сълзи не ронеше, дори не мълвеше.

Човеците гледаше и просто мълчеше,

а те се смееха на външността ú.

Обиждаха, правеха душата – прах.

 

Тя беше тромава и грозновата,

но по-човек от тях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Без Име Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...