Тромава и грозновата
Тя беше тромава и грозновата.
За всички беше непозната.
Тя беше мрачна, страховита,
кожата ú - в нея впита.
Вървеше все с наведена глава,
а мачкаха я, мачкаха!
Отгоре стотици стояха,
тя ги мъкнеше без стон – не беше плаха.
Очите ú – дълбоки.
Ръцете – страховити.
А устните пресъхнали и свити.
Сълзи не ронеше, дори не мълвеше.
Човеците гледаше и просто мълчеше,
а те се смееха на външността ú.
Обиждаха, правеха душата – прах.
Тя беше тромава и грозновата,
но по-човек от тях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Без Име Всички права запазени
