Тронът на поета
Потънал в мислите си тежки,
той тръгна и не спря, докато
пристигна във палата златен,
пропил се с мрак и мисли грешни.
Пристъпи прага непристъпен
и в миг премигна, спря се бързо -
нима палатът недостъпен
е място за поета дързък?
Нима на трона златен, тежък
ще може леко да почине
и мислите си мътни, грешни
ще може тихо да отмине?
Нима на трона има смисъл?
Нима не е той прах и сянка?
Небето пак ли ще е синьо
и птиците ще пеят ранно?
Душата ще се озарява
от топли мисли, думи леки?
Сърцето ще е вечно светло
и мисълта във стих ще свети?
Това се питаше поета
и седна в миг на трона златен.
"Ще си опитам тук късмета,
а нека друг небето жали."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нико Ников Все права защищены