30.01.2009 г., 13:53 ч.
Тронът на поета
Потънал в мислите си тежки,
той тръгна и не спря, докато
пристигна във палата златен,
пропил се с мрак и мисли грешни.
Пристъпи прага непристъпен
и в миг премигна, спря се бързо -
нима палатът недостъпен
е място за поета дързък?
Нима на трона златен, тежък
ще може леко да почине
и мислите си мътни, грешни
ще може тихо да отмине?
Нима на трона има смисъл?
Нима не е той прах и сянка?
Небето пак ли ще е синьо
и птиците ще пеят ранно?
Душата ще се озарява
от топли мисли, думи леки?
Сърцето ще е вечно светло
и мисълта във стих ще свети?
Това се питаше поета
и седна в миг на трона златен.
"Ще си опитам тук късмета,
а нека друг небето жали."
© Нико Ников Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Красив стих, но не всекиму ще се хареса...Поздрави!
-
"Душата ще се озарява
от топли мисли, думи леки?
Сърцето ще е вечно светло
и мисълта във стих ще свети?"
Това е проблемен куплет, третата строфа ми звучи някак не на място, знам ли, няма да е лошо да коригираш.
Иначе си се справил добре и ми хареса като цяло строежа на стихото ти. -
"Нима на трона има смисъл?
Нима не е той прах и сянка?"
На поета не му е нужен златен трон.
Той е възкачил трона на своята муза. Поздрав! -
Може ли да седна до трона, в дясно?
И обещавам да мълча...!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Чий трон търси поета?
Щом има трон, значи и корона, а често тя доста тежи!
Поздрав!