Jan 30, 2009, 1:53 PM

Тронът на поета

Poetry » Philosophical

719 0 5

Потънал в мислите си тежки,
той тръгна и не спря, докато
пристигна във палата златен,
пропил се с мрак и мисли грешни.

Пристъпи прага непристъпен
и в миг премигна, спря се бързо -
нима палатът недостъпен
е място за поета дързък?

Нима на трона златен, тежък
ще може леко да почине
и мислите си мътни, грешни
ще може тихо да отмине?

Нима на трона има смисъл?
Нима не е той прах и сянка?
Небето пак ли ще е синьо
и птиците ще пеят ранно?
Душата ще се озарява
от топли мисли, думи леки?
Сърцето ще е вечно светло
и мисълта във стих ще свети?

Това се питаше поета
и седна в миг на трона златен.
"Ще си опитам тук късмета,
а нека друг небето жали."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tanq_mezeva (Таня Мезева)

Този стих е замислящ!
Чий трон търси поета?
Щом има трон, значи и корона, а често тя доста тежи!
Поздрав!

2009-01-30T15:05:57+02:00
wind2008 (Владимир)

Красив стих, но не всекиму ще се хареса...Поздрави!

2009-01-30T14:52:20+02:00
Fontaine (Димитър Димчев)

"Душата ще се озарява
от топли мисли, думи леки?
Сърцето ще е вечно светло
и мисълта във стих ще свети?"
Това е проблемен куплет, третата строфа ми звучи някак не на място, знам ли, няма да е лошо да коригираш.
Иначе си се справил добре и ми хареса като цяло строежа на стихото ти.

2009-01-30T14:35:19+02:00
stefitopz (Стефка Георгиева )

"Нима на трона има смисъл?
Нима не е той прах и сянка?"

На поета не му е нужен златен трон.
Той е възкачил трона на своята муза. Поздрав!

2009-01-30T14:11:42+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Може ли да седна до трона, в дясно?
И обещавам да мълча...!

2009-01-30T13:57:22+02:00