Посвещавам този стих на моята колежка Елена

Тръгнал младият Альоша

да щурмува древен град!

Неговата мека кожа 

чувствала ужасен глад!

Глад обаче не за слава.

За любов! Но съвършена!

Мислел, че ще проявява 

туй с красивата Елена!!!

Тя била отвъд словата.

Ней желаели царете.

Идвала от небесата

като дар от боговете!

Но дали я заслужавал?

Нямал злато, нито власт!

Друго той не притежавал - 

само несломима страст;

И напреднал той към Троя

с планове да не умира.

Влязъл смело той във боя

с Ахил в него инкарниран.

Той нахлул във вражи сектор

и защитата му смлял.

А балъка с име Хектор

той накълцал и изял.

Влязъл вътре в крепостта

и потърсил той момата,

водейки се от страстта

и от култ към красотата.

Като зърнал туй момиче,

бил от нея поразен!

Само с поглед във очите

вече чувствал се сразен!

Не могъл да я надвие - 

тя била непобедима!

Той не смеел да разбие

свойта обич несравнима!

Воинът от желязна класа

бил за пръв път победен.

Той навлязъл в нова фаза

и във нея бил смирен...

... тръгнал младият Альоша,

тръгнал смело към войната!

Но отрекъл се от ножа

и попаднал на Жената.