Трудно е...
Страхуваш се”Обичам те” да кажеш,
но прочитам го във твоите очи!
Поглеждаш ме, навсякъде оставяш
не рани – неувяхващи следи.
Показваш ми аз колко съм желана,
докосваш ме, шептиш ми на ухо.
Трудно е, не мога да остана,
за теб ще бъда болка и тегло!
А искам само радост да ти нося,
но в мене има толкова тъга!
Кажи ми как от тебе да изпрося -
да бъдеш мой? Невъзможно е това!
И тихичко аз чух те, че ми каза:
“Не тръгвай... при мене остани!”
Жигоса ме, горещо ме беляза,
усетих да напират в теб сълзи.
Сърцето ми копнее да те има,
но всеки е поел по своя път,
в душата ми ще бъде дълга зима,
цветя у мене няма да цъфтят!
Дори тогава, пак ще си във мене,
мойте чувства няма да са лед!
Повярвай ми! Не ще отмине -
онзи пламък... Той гори за теб!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Нилсън Все права защищены
