kity (Людмила Нилсън)
145 8539
12 мар. 2007 г., 14:34

Трудно е... 

  Поэзия
792 0 21

Страхуваш се”Обичам те” да кажеш,

но прочитам го във твоите очи!

Поглеждаш ме, навсякъде оставяш

не рани – неувяхващи следи.

Показваш ми аз колко съм желана,

докосваш ме, шептиш ми на ухо.

Трудно е, не мога да остана,

за теб ще бъда болка и тегло!

А искам само радост да ти нося,

но в мене има толкова тъга!

Кажи ми как от тебе да изпрося -

да бъдеш мой? Невъзможно е това!

И тихичко аз чух те, че ми каза:

“Не тръгвай... при мене остани!”

Жигоса ме, горещо ме беляза,

усетих  да напират в теб сълзи.

Сърцето ми копнее да те има,

но всеки е поел по своя път,

в душата ми ще бъде дълга зима,

цветя у мене няма да цъфтят!

Дори тогава, пак ще си във мене,

мойте чувства няма да са лед!

Повярвай ми! Не ще отмине -
онзи пламък... Той гори за теб!

© Людмила Нилсън Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??