20 янв. 2010 г., 18:52

Трудно е да те пусна да си отидеш

1.2K 0 2

Не е лесно да легнеш и да заспиш,

няма смисъл да пазя тайната си.

Аз искам да съм звездите в небето,

да те гледам от горе всяка секунда.

Облаците да правят път нощем,

за да може луната да осветява пътя ти.

Иска ми се отново да вървя до теб

по пътя, водещ до теб, до твоя топъл дом.

Изгубена е моята любов,

изгубена е моята душа някъде там...

Копнея да изгоря в пламъци и да се

превърна в пепел и дим.

И щеше да е лесно, ако само ме бе накарал

да заплача, но не е само това.

Толкова е трудно, толкова трудно,

разкъсва моето сърце на парченца - да те пусна

да си отидеш ти от мен.

Сега небето има различен цвят,

на кърваво-червено ми прилича.

Колко ми липсваш тези дни, любов...

Как искам да благословя пътя, по който ти

да се върнеш при мен - това искам и знам.

Защото е трудно, толкова трудно и разбива

моето сърце на прах - да те пусна да си отидеш.

Толкова трудно и боли ме, всяка моя молекула

се изпарява във въздуха невидим.

Моето последно пътуване до небето предстои,

но исках да те усетя, да усетя твоето дихание до мен.

Трудно е, толкова трудно е да те пусна да си

тръгнеш от мен, разкъсва ме на парченца хиляди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Някой Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не искам звезда в небето да ме гледа и да озарява пътя ми!Искам моята звезда да е тук до мен.Искам да мога да покажа какво е вътре в мен на моята звездичка,за да усети всичко и да си стой при мен.Много искам знам и това е най тъжнотто.И бих добавила само,че няма как да пуснеш някой да си отиде,защото дори и да го пуснеш той ще си остане завинаги в сърцето ти.
  • Ако е лесно няма да е истинско. Не я чакай да дойде сама при тебе- бори се за нея... направи нещо!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...