Jan 20, 2010, 6:52 PM

Трудно е да те пусна да си отидеш

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Не е лесно да легнеш и да заспиш,

няма смисъл да пазя тайната си.

Аз искам да съм звездите в небето,

да те гледам от горе всяка секунда.

Облаците да правят път нощем,

за да може луната да осветява пътя ти.

Иска ми се отново да вървя до теб

по пътя, водещ до теб, до твоя топъл дом.

Изгубена е моята любов,

изгубена е моята душа някъде там...

Копнея да изгоря в пламъци и да се

превърна в пепел и дим.

И щеше да е лесно, ако само ме бе накарал

да заплача, но не е само това.

Толкова е трудно, толкова трудно,

разкъсва моето сърце на парченца - да те пусна

да си отидеш ти от мен.

Сега небето има различен цвят,

на кърваво-червено ми прилича.

Колко ми липсваш тези дни, любов...

Как искам да благословя пътя, по който ти

да се върнеш при мен - това искам и знам.

Защото е трудно, толкова трудно и разбива

моето сърце на прах - да те пусна да си отидеш.

Толкова трудно и боли ме, всяка моя молекула

се изпарява във въздуха невидим.

Моето последно пътуване до небето предстои,

но исках да те усетя, да усетя твоето дихание до мен.

Трудно е, толкова трудно е да те пусна да си

тръгнеш от мен, разкъсва ме на парченца хиляди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някой All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не искам звезда в небето да ме гледа и да озарява пътя ми!Искам моята звезда да е тук до мен.Искам да мога да покажа какво е вътре в мен на моята звездичка,за да усети всичко и да си стой при мен.Много искам знам и това е най тъжнотто.И бих добавила само,че няма как да пуснеш някой да си отиде,защото дори и да го пуснеш той ще си остане завинаги в сърцето ти.
  • Ако е лесно няма да е истинско. Не я чакай да дойде сама при тебе- бори се за нея... направи нещо!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...