21 апр. 2018 г., 09:44
В релсите на дните криволича,
зад себе си рутя стени,
граденото с обич полита
в потока с изтрити мечти.
Как се преглъща липсата?
И тези усилия на вятъра...
Как се запълва нишата?
Наново, вероятно, някога...
Възможно ли е след края
една мечта да преболи?
Да се сроди с друга, не зная!
Но трудно преглъщам сълзи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация