Трудно се обича Звярът..

Не е виновен той, нали?!

Отдавна свикнал е с мракът

и сърцето му самотно да тупти.

Нежността не я познава и го плаши,

чувства се комфортно в тъмнината,

егоист е по природа страшен –

страничен ефект от самотата.

А тя... дойде и обърка света му...

Смири го и махна оковите тежки.

Без страх сърцето му прегърна,

прие го такъв – с белези и грешки.

Трудно обича Звярът...

Не е виновен той, нали?!

Допусне ли те – верен остава,

за друга роза няма очи!