Трудно се обича Звярът
Трудно се обича Звярът..
Не е виновен той, нали?!
Отдавна свикнал е с мракът
и сърцето му самотно да тупти.
Нежността не я познава и го плаши,
чувства се комфортно в тъмнината,
егоист е по природа страшен –
страничен ефект от самотата.
А тя... дойде и обърка света му...
Смири го и махна оковите тежки.
Без страх сърцето му прегърна,
прие го такъв – с белези и грешки.
Трудно обича Звярът...
Не е виновен той, нали?!
Допусне ли те – верен остава,
за друга роза няма очи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Йорданова Всички права запазени
