12 дек. 2008 г., 22:25

Трудносмилаема

1.2K 0 4

 

Усещам погледи-желания,

пълзящи по мен като червеи.

Вдишвам напрежение        

и издишвам тъжни съмнения.

Гладна съм за нежност,

но не намирам храна за себе си.

Срещу мене сладкиши,

ала с пълнежи от кал!

Трудносмилаема хапка съм

в менюто на нощта,

като рядко усещане

с тръпчив вкус и суета.

Поръчай си fast food,

за мен ще изгубиш време

и ще спечелиш студ.

В кухнята на любовта

аз подправям с недоверие...

Така не можеш, но

ако искаш отпие ме на глътки -

ден след ден

и дума по дума. 

Чети с очи, 

като не можеш с устни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дам, разбирам. Харесва ми иронията ви, но само тя не е достатъчна да се развиваме!
  • Каква случайност, явно съм имала предчувствие за темата във форума , която е....
  • върхът, таман за попълнение към една тема във форума
  • Добро е,на мен ми допада много!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...