Чудя се
какво виждат хората
в късовете космически камъни
(по които си припадат поетите),
а с досада подритват земните
около себе си?
И написах епос
за земните камъни...
Но го изпуснах -
строполи се безшумно на тротоара.
Улисан в горещия ден
забравих, че е епос
за земните камъни
и го подритнах.
Даже го стъпках -
досаден къс земна хартия!
Дори не се замислих
как след милион години
и пет месеца
някой ще го намери
и ще го опандизи
в музей.
Ето, вижте! - ще гласи
бележката до него -
Колко много са обичали
навремето
земните камъни!
Някакви си камъни...
Някакъв си къс хартия...
Простотия!
Виновно е изкуството!
За всичко е виновно!
Тъпото изкуство!
Някой трябва да го забрани!!!
Някой трябва да забрани
ужасяващия навик
на хората
да правят от обикновените неща
необикновени!
От далечните - близки,
а от близките - далечни.
Да вдъхват живот
на мъртвите вещи
и въздишки,
и да пълнят градовете
с уродливи Франкенщайни,
съшити с молекули
на проституиращи
копнежи.
Толкова е нагло!
(Но някак глупашки красиво).
Красиво
като късовете космически камък.
А толкова ли безполезно?
24.07.2013
© Цветозар Цаков Все права защищены
Този принцип май описва доста всеобхватно човешката природа. Защо да се ограничаваме само с изкуството? Ами властта? Религията? И е логически обосновано.
Да започнем с първичния страх от непознатото. Ако е непознато-не можем да го контролираме. Ако ние не можем да го контролираме-значи то може да контролира нас. Нека прибавим подчинението като плах опит за овладяване на ситуацията. А какво ще се получи ако намесим и присъщото на човека любопитство? Интересно е непознатото. А досадния човешки перфекционизъм? Срещали ли сте божество с говорен дефект например?
Изкуството е запазена територия на талантливите. Те пък от своя страна не доминират по своята численост. Цялата тази терра инкогнита се носи над масата, над границата на средно статистическото...
Затова космическите камъни, дори в семплите си сиви краски, ще бъдат пъти по-обаятелни от съвсем не лошия гранит. Защото човекът, уви, е призван да създава (в редки случаи и да твори). Нагледно картинката би изглеждала така. Представете си човек. Сега си представете шапка. Човекът рита шапката си. Догонва я и я рита отново. Движи се и бива движен.
Май съвсем се отплеснах от темата.