Трябва да се забрани изкуството!
Чудя се
какво виждат хората
в късовете космически камъни
(по които си припадат поетите),
а с досада подритват земните
около себе си?
И написах епос
за земните камъни...
Но го изпуснах -
строполи се безшумно на тротоара.
Улисан в горещия ден
забравих, че е епос
за земните камъни
и го подритнах.
Даже го стъпках -
досаден къс земна хартия!
Дори не се замислих
как след милион години
и пет месеца
някой ще го намери
и ще го опандизи
в музей.
Ето, вижте! - ще гласи
бележката до него -
Колко много са обичали
навремето
земните камъни!
Някакви си камъни...
Някакъв си къс хартия...
Простотия!
Виновно е изкуството!
За всичко е виновно!
Тъпото изкуство!
Някой трябва да го забрани!!!
Някой трябва да забрани
ужасяващия навик
на хората
да правят от обикновените неща
необикновени!
От далечните - близки,
а от близките - далечни.
Да вдъхват живот
на мъртвите вещи
и въздишки,
и да пълнят градовете
с уродливи Франкенщайни,
съшити с молекули
на проституиращи
копнежи.
Толкова е нагло!
(Но някак глупашки красиво).
Красиво
като късовете космически камък.
А толкова ли безполезно?
24.07.2013
© Цветозар Цаков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Съвсем не искам да задавам насоки как да се чете стиха. Само се опитвам да покажа, че смисълът му изобщо не е да заклеймява изкуството, а обратното. Разбира се, че всяко произведение на изкуството говори на различен език с различните реципиенти и това е най-нормалното нещо (което винаги съм адмирирал), това е и най-ценното качество на изкуството. Ако ми позволиш да се позова на твоите думи, опитах се да обясня "как и защо съм творил", но не и "как да ме четат". Това, че ме четат различно може само да ме радва. Съжалявам ако е прозвучало по друг начин. (Явно глаголът "трябва" е причината).
-
Малко ми е странно това, да напишеш хубав стих /за какъвто приемам и този/, да излееш в него това, което те вълнува, да го изразиш по един или друг начин, а след това да сътвориш цяло есе в защита на написаното, използвайки и исторически вметки и да обясняваш как и защо си творил и как да те разберат/как да те четат/! Не го възприемам!
-
Смисълът на това стихотворение е изцяло в полза на изкуството. Знам, че е написано доста заблуждаващо, но аз така обичам да пиша нещата си, да не се разбират отведнъж и еднозначно. Ако си почитател на антиутопичната литература ще разбереш замисъла ми по-добре
В тоталитарните общества изкуството винаги е най-яростно преследвано и забранявано, именно защото носи свобода на духа, която не може да се контролира със закони и сила. Колкото до космическите и земните камъни - тук се опитвам да визирам чисто човешката наклонност да идеализира далечното и да пренебрегва близкото, дори двете да са де факто едно и също нещо. За която склонност вина със сигурност има изкуството. Не казвам, че това е лошо, просто отбелязвам факт. Като цяло стихотворението трябва да се чете огледално в смислов аспект. -
Хмм, не съм съвсем съгласна, В крайна сметка един човек пише за това, което го интригува. И го описва по начина, по който го вижда. И винаги поезията, която не имитира названието си, а е истинска, е родена от нещо изстрадано. Не може да се забрани поезията! Понякога да пишеш е необходимост, отвод на енергия, която искаш да освободиш от себе си...И по - добре е, според мен, да видиш красотата в мъртвото, отколкото бездушната му същност. Даже подозирам, че в природата на човека е да олицетворява мъртвото - пак нещо като потребност...
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Този принцип май описва доста всеобхватно човешката природа. Защо да се ограничаваме само с изкуството? Ами властта? Религията? И е логически обосновано.
Да започнем с първичния страх от непознатото. Ако е непознато-не можем да го контролираме. Ако ние не можем да го контролираме-значи то може да контролира нас. Нека прибавим подчинението като плах опит за овладяване на ситуацията. А какво ще се получи ако намесим и присъщото на човека любопитство? Интересно е непознатото. А досадния човешки перфекционизъм? Срещали ли сте божество с говорен дефект например?
Изкуството е запазена територия на талантливите. Те пък от своя страна не доминират по своята численост. Цялата тази терра инкогнита се носи над масата, над границата на средно статистическото...
Затова космическите камъни, дори в семплите си сиви краски, ще бъдат пъти по-обаятелни от съвсем не лошия гранит. Защото човекът, уви, е призван да създава (в редки случаи и да твори). Нагледно картинката би изглеждала така. Представете си човек. Сега си представете шапка. Човекът рита шапката си. Догонва я и я рита отново. Движи се и бива движен.
Май съвсем се отплеснах от темата.