16 окт. 2007 г., 20:57

Трябва ли да продължим

1.1K 0 1
Всичко беше толкова невинно,
една безупречна любов.
Обичахме се до полуда,
без да се замисляме защо.

Беше като в нежна песен -
без проблеми, изневери и лъжи.
И бяхме по-щастливи
откогато и да е било преди.

Но внезапно нещо се обърка.
Аз плаках много, плачеше и ти.
Дали било е толкова сериозно, аз не зная,
но ясно беше, че любовта ни ще се промени.

Не можеше да е като преди,
не можех да те гледам пак по онзи начин,
а всяка твоя стъпка ми напомняше деня,
деня, във който аз разбрах какъв си.

Трябва ли да продължим и да забравим?
Да дадем ли шанс на любовта сега?
Ще бъда с теб, защото те обичам безгранично
и единствено съдбата може да реши кога ще спра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© R Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....