16 сент. 2012 г., 19:32

Трябваш ми

1.8K 0 4

Трябваш ми, мила,

за равновесие -

да се подпра на нежността ти.

За огледало -

да смекча гнева си.

За наркотик -

да успокоя болката.

За огънче, което се отдалечава,

за да вървя по пътя

след него.

За река, която тече,

защото никога няма да мога

да вляза в една и съща вода.

За звезда, която не пада,

защото ще се сбъднат желанията ми.

 

Трябваш ми, мили,

за светлина,

която гони страховете ми в мрака.

За люлка,

която ме поема,

когато падам в пропасти.

За крила,

с които отлитам при мечтите си.

За кратер в луната,

който да пълня със сълзи.

За катарзис,

в който да се преродя.

 

Трябваш ми,

за да нарисувам любов

на устните ти с поглед,

преди да падна

от небето...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руска Рулетка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво, Еv!!!
    Но коментарите (другаде) бяха забранени...
    Та искаше ми се да ти кажа (напиша) - докато четях - почувствах се като момиченцето от картинката, вперило очи в Луната(според мен)...
    А моето определение най- от всички, като че ли е ето това :
    "За люлка,
    която ме поема,
    когато падам в пропасти..."
    А що се отнася до ->
    "Проба-грешка, проба... грешка" - > Грешките са онази сол по вид, количество и вкусово качество, която подправя живота ни по единствено възможния за кармичната ни предопределеност начин, според мен...
    Прегръдка топла,

    Ели
  • Благодаря Ви.
  • Хубаво!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...