16.09.2012 г., 19:32

Трябваш ми

1.8K 0 4

Трябваш ми, мила,

за равновесие -

да се подпра на нежността ти.

За огледало -

да смекча гнева си.

За наркотик -

да успокоя болката.

За огънче, което се отдалечава,

за да вървя по пътя

след него.

За река, която тече,

защото никога няма да мога

да вляза в една и съща вода.

За звезда, която не пада,

защото ще се сбъднат желанията ми.

 

Трябваш ми, мили,

за светлина,

която гони страховете ми в мрака.

За люлка,

която ме поема,

когато падам в пропасти.

За крила,

с които отлитам при мечтите си.

За кратер в луната,

който да пълня със сълзи.

За катарзис,

в който да се преродя.

 

Трябваш ми,

за да нарисувам любов

на устните ти с поглед,

преди да падна

от небето...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руска Рулетка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво, Еv!!!
    Но коментарите (другаде) бяха забранени...
    Та искаше ми се да ти кажа (напиша) - докато четях - почувствах се като момиченцето от картинката, вперило очи в Луната(според мен)...
    А моето определение най- от всички, като че ли е ето това :
    "За люлка,
    която ме поема,
    когато падам в пропасти..."
    А що се отнася до ->
    "Проба-грешка, проба... грешка" - > Грешките са онази сол по вид, количество и вкусово качество, която подправя живота ни по единствено възможния за кармичната ни предопределеност начин, според мен...
    Прегръдка топла,

    Ели
  • Благодаря Ви.
  • Хубаво!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...