5 янв. 2008 г., 06:35

Тръбачът

Поэзия » Гражданская

2.2K 0 24

Когато е толкова дъждовно край мене,
а аз окъпана със слънчева мечтателност,
все някой тревожно тръби като бреме
в душата ми и вие иносказателно...
Разказва ми как се разпръсква милионно
на малки планети на воя на вятъра,
искрящ от фантазия и хрумки, изконно
по-чисто от моите представи и вярата...
Когато е толкова дъждовно в душата ми,
пак търся тръбача, прегракнал от воя си,
пак там, на брега, нали животът продължава,
с раздиращ вик, отнесъл моя собствен подпис...

Все пак животът продължава...
Мечтите ще се сбъдват със или без нас...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

venus (Вечерница или Зорница)

Тъгата и мен е превзела напоследък, Мариолче...не знам от какво е, но не трябва да й се даваме за нищо на света! Нали си имаме крила с теб, да ги използваме

2008-01-05T23:16:58+02:00
Емералд (Мариета Вълчева)

Браво, Мариола !!!

2008-01-05T22:00:10+02:00
AzDobrata (Аз Добрата)

Мечтите са хубаво и необходимо нещо...Стига да не заживеем в мечтан свят...Много хубаво си го казала, прекрасно стихче. Поздрави и от мен!

2008-01-05T18:57:09+02:00
rositza_ivanova (Росица Иванова)

Хубаво е, когато се сбъдват НАШИТЕ мечти, Мариолче!И това зависи само и единствено от нас!

2008-01-05T18:52:22+02:00
ЕлеМилверн (Елеонора Миладинова)

Пожелавам ти много сбъднати мечти.Поздравления за хубавото стихотворение.

2008-01-05T16:21:13+02:00