5.01.2008 г., 6:35

Тръбачът

Поезия » Гражданска

2.2K 0 24

Когато е толкова дъждовно край мене,
а аз окъпана със слънчева мечтателност,
все някой тревожно тръби като бреме
в душата ми и вие иносказателно...
Разказва ми как се разпръсква милионно
на малки планети на воя на вятъра,
искрящ от фантазия и хрумки, изконно
по-чисто от моите представи и вярата...
Когато е толкова дъждовно в душата ми,
пак търся тръбача, прегракнал от воя си,
пак там, на брега, нали животът продължава,
с раздиращ вик, отнесъл моя собствен подпис...

Все пак животът продължава...
Мечтите ще се сбъдват със или без нас...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

venus (Вечерница или Зорница)

Тъгата и мен е превзела напоследък, Мариолче...не знам от какво е, но не трябва да й се даваме за нищо на света! Нали си имаме крила с теб, да ги използваме

2008-01-05T23:16:58+02:00
Емералд (Мариета Вълчева)

Браво, Мариола !!!

2008-01-05T22:00:10+02:00
AzDobrata (Аз Добрата)

Мечтите са хубаво и необходимо нещо...Стига да не заживеем в мечтан свят...Много хубаво си го казала, прекрасно стихче. Поздрави и от мен!

2008-01-05T18:57:09+02:00
rositza_ivanova (Росица Иванова)

Хубаво е, когато се сбъдват НАШИТЕ мечти, Мариолче!И това зависи само и единствено от нас!

2008-01-05T18:52:22+02:00
ЕлеМилверн (Елеонора Миладинова)

Пожелавам ти много сбъднати мечти.Поздравления за хубавото стихотворение.

2008-01-05T16:21:13+02:00