3 июл. 2014 г., 14:36

Тръгна си

438 0 0

Тръгна си...

А тук е празно.

Остави ме така сама.

 

Стоя и взирам се във пустотата

Потънала във мисълта.

 

И няма, няма да забравя

Мига, във който те видях,

И сякаш мъничко ти поостана..

И на прага те изпратих пак.

 

Боли ме. Кой ли би очаквал?

Но беше приказка една..

Започваше щом падне мрака

И свършваше на сутринта.

--

Усещах..

Музика, кафе... и топлина.

Но само миг и всичко рухна..

Празно е сега.

 

Любов ли беше?

Или друго?

И струваше ли си греха..

 

Нима е грях да спреш и да се стоплиш,

Щом усетиш в мрака топлина?

 

И някак иронично свърши,

С усмивка, просто „ей така“,

Но прощалната целувка..

Ще напомня плахо за страстта.

--

Изпиваше ме с поглед..

На безкраен, топъл океан

А аз потъвах бавно в него..

Няма връщане оттам.

 

Казват, хората минават и си тръгват,

Оставят и понякога следа

След теб остави ти пътека,

По нея мога да вървя.

 

Дали не искам да се върнеш?

Но не ще е нашата съдба..

Така е, но копнея пак да ме прегърнеш

И в усмивката ти да се потопя.

 

Да пием пак еспресо сутрин рано,

Да хапнем паста по обяд,

И накрая на деня да кажем..

„If today was your last day, we made it count!”

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...