Тръгна си
Тръгна си...
А тук е празно.
Остави ме така сама.
Стоя и взирам се във пустотата
Потънала във мисълта.
И няма, няма да забравя
Мига, във който те видях,
И сякаш мъничко ти поостана..
И на прага те изпратих пак.
Боли ме. Кой ли би очаквал?
Но беше приказка една..
Започваше щом падне мрака
И свършваше на сутринта.
--
Усещах..
Музика, кафе... и топлина.
Но само миг и всичко рухна..
Празно е сега.
Любов ли беше?
Или друго?
И струваше ли си греха..
Нима е грях да спреш и да се стоплиш,
Щом усетиш в мрака топлина?
И някак иронично свърши,
С усмивка, просто „ей така“,
Но прощалната целувка..
Ще напомня плахо за страстта.
--
Изпиваше ме с поглед..
На безкраен, топъл океан
А аз потъвах бавно в него..
Няма връщане оттам.
Казват, хората минават и си тръгват,
Оставят и понякога следа
След теб остави ти пътека,
По нея мога да вървя.
Дали не искам да се върнеш?
Но не ще е нашата съдба..
Така е, но копнея пак да ме прегърнеш
И в усмивката ти да се потопя.
Да пием пак еспресо сутрин рано,
Да хапнем паста по обяд,
И накрая на деня да кажем..
„If today was your last day, we made it count!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велислава Всички права запазени