15 мая 2013 г., 19:52  

Тръгна си и ти

1.1K 0 3


 

                                              „А тръгвали ли са си влакове от теб? 

                                             От твоя свят. От гарите ти. От душата ти...„

 

                                                                                                                                   Селвер 

 

 

 

Влакът тръгна! Тръгна си и ти!

Останах пак сама със тишината...

В едно леглоостанало без сън,

и с поглед, търсещ теб във тъмнината.

 

 

Влакът тръгна! Тръгна си и ти!

След тебе  синьото престана да  е синьо.

След теб остана тежък дъх на самота...

(с горчив привкус на  изветряло вино)

 

 

Влакът тръгна! Тръгна си и ти!

След теб  наситена до черно е тъгата.

Боли душата, а не  ми останаха сълзи.

След теб  безлична е дори и самотата.

 

 

Влакът тръгна! Тръгна си и ти!

Мислите за  теб останаха  без вяра.

Пристигаме и тръгваме от този свят сами...

Светът за обичта е първа и последна гара!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Пристигаме и тръгваме от този свят сами...
    Светът за обичта е първа и последна гара!"
    !!!!!!!!
  • Благодаря за редакцията, Тома
    Имам проблем с клавиатурата...знам, ще я сменя
  • Попромених последния ред, защото в първоначалния му вид клонеше към безсмислица. Не знам какъв редактор (софтуер) ползвате, но имаше последователни интервалим тук-таме във всяка строфа.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....