„А тръгвали ли са си влакове от теб?
От твоя свят. От гарите ти. От душата ти...„
Селвер
Влакът тръгна! Тръгна си и ти!
Останах пак сама със тишината...
В едно легло, останало без сън,
и с поглед, търсещ теб във тъмнината.
Влакът тръгна! Тръгна си и ти!
След тебе синьото престана да е синьо.
След теб остана тежък дъх на самота...
(с горчив привкус на изветряло вино)
Влакът тръгна! Тръгна си и ти! ...