Тръгна си и ти
„А тръгвали ли са си влакове от теб?
От твоя свят. От гарите ти. От душата ти...„
Селвер
Влакът тръгна! Тръгна си и ти!
Останах пак сама със тишината...
В едно легло, останало без сън,
и с поглед, търсещ теб във тъмнината.
Влакът тръгна! Тръгна си и ти!
След тебе синьото престана да е синьо.
След теб остана тежък дъх на самота...
(с горчив привкус на изветряло вино)
Влакът тръгна! Тръгна си и ти!
След теб наситена до черно е тъгата.
Боли душата, а не ми останаха сълзи.
След теб безлична е дори и самотата.
Влакът тръгна! Тръгна си и ти!
Мислите за теб останаха без вяра.
Пристигаме и тръгваме от този свят сами...
Светът за обичта е първа и последна гара!
© Мариана All rights reserved.
