Тръгнах си...
Тръгнах си...
Искаш да ме хванеш, но не можеш,
аз си тръгнах с вятъра...
ще боли, но ще ме превъзмогнеш
и с усмивка ще си спомняш някога.
Сега е друго, безутешно...
ръцете ти прегръщат мъката,
гласът ти вика ме безпомощно,
но аз не съм онази същата.
Не ме моли за втори шанс,
заминах надалече и реших...
ще довърша своя романс
там, където сърцето утеших.
Погледни, животът е така красив,
предлага ни безбройни мигове...
днес хубав е денят ти, утре сив,
но жив си, бориш се, улавяш пулсове.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Амбова Все права защищены
