Тръгнах си...
* * *
Тръгнах си, а сякаш си тръгнах от себе си!
Изгубих се - потънах във нищото!...
Плетяха в мен паяци ребуси,
разгаряха гневно "огнищата"...
Изгубих се - потънах в безброя,
сред хиляди взора - утробни,
самотата е истинска в... тоя,
който е сам, сред... подобни...
Угаснаха чувствата в тебе,
макар че ме гледаше... мило,
така отредил бе ни жребият,
да помним, че някога бИло е!...
Сега съм... някъде в празното,
кънтят във мене камбаните,
отсявам глупост от... важното
и чистя солта ТИ от раните...
Вървя и мисля за Нея,
към ъглите тъмни надничам,
а там виждам те - "Фейо",
и... мразя те, и... те обичам...
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
