25 июн. 2011 г., 23:53

Тръгвам 

  Поэзия
1015 0 17

В такава се превръщам, щом си тръгвам -

по миглите ми се разхождат залези.

Косите си - невчесани, отхвърлени,

на плитки сплитам. После ги отрязвам.

 

Разхождам тялото си. Малко дишам.

Изобщо не помислям за летене.

Тъй както не помислям и за писане.

А просто си разлиствам настроенията.

 

Тогава, лист по лист и дъх по дъх, разбирам,

че тръгването, всъщност, значи следното:

в едната си половина е умиране,

а в другата (най-после!) милост е. Към себе си.

© Ива Колева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??