25.06.2011 г., 23:53 ч.
Тръгвам
В такава се превръщам, щом си тръгвам -
по миглите ми се разхождат залези.
Косите си - невчесани, отхвърлени,
на плитки сплитам. После ги отрязвам.
Разхождам тялото си. Малко дишам.
Изобщо не помислям за летене.
Тъй както не помислям и за писане.
А просто си разлиствам настроенията.
Тогава, лист по лист и дъх по дъх, разбирам,
че тръгването, всъщност, значи следното:
в едната си половина е умиране,
а в другата (най-после!) милост е. Към себе си.
© Ива Колева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поздравления за красивата и стойностна поезия, Иве!
-
" ...в едната си половина е умиране,
а в другата (най-после!) милост е. Към себе си. "
Прекрасно е, Иве... Научи ме как.... Прегръщам те -
Много красив стих!
-
много хубав!
поздравления! -
Благодаря покорно! Много топъл прием. Като от семейство....
-
Добре дошла, Иве, радвам се че семейството се сдоби с още един талантлив автор...ПОЗДРАВЛЕНИЯ.
-
Много!
-
Споделям посланието! Поздравления и от мен!
-
Класика.Без коментар.
-
В едната си половина е умиране,
а в другата (най-после!) милост е. Към себе си.
Много Силно и Истинско!!! Точно казано! Обичам те все още...Да,
ала и себе си Обичам!!!
А знаеш,че не бих била Щастлива,
с фалшива Обич да Живея!!!
Поздрави! -
Поздрав! Великолепен стих!
-
!!!
-
Делисиосо Много е хубаво!
-
Бездумието ми хлипа тук! Поетеса си!
-
Много добър стих!
Мъдро и истинно написан!
Браво и от мен! -
бра-во!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Тогава, лист по лист и дъх по дъх, разбирам,
че тръгването, всъщност, значи следното:
в едната си половина е умиране,
а в другата (най-после!) милост е. Към себе си.
А това е сигурно една от най-хубавите поуки за живота, от живота, събрана в рима! Браво, браво!!!