Тръгвам
В такава се превръщам, щом си тръгвам -
по миглите ми се разхождат залези.
Косите си - невчесани, отхвърлени,
на плитки сплитам. После ги отрязвам.
Разхождам тялото си. Малко дишам.
Изобщо не помислям за летене.
Тъй както не помислям и за писане.
А просто си разлиствам настроенията.
Тогава, лист по лист и дъх по дъх, разбирам,
че тръгването, всъщност, значи следното:
в едната си половина е умиране,
а в другата (най-после!) милост е. Към себе си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Колева Всички права запазени
