Тръгваш си!
Тръгваш си! Сама и мълчалива!
Няма сбогом! Няма и сълзи!
А нощта е толкова красива!
Пролет е! Със хиляди звезди!
Зная, болката не ще престане!
Споменът за тебе ще тежи!
А в душата само ще остане
раната от хиляди лъжи!
Тръгваш си! Сама, не покорена!
Може би така е най-добре!
Без слова с вина несподелена,
и със жадно за любов сърце!
Прошката горчи като отрова!
Не, не мога пак да ти простя!
Ти по навик ще сгрешиш отново,
аз по навик пак ще замълча!
Тръгваш си! Дано да си щастлива
с някого, където и да си!
Тази нощ е толкова красива!
Пролет е! И всичко пак цъфти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Иванов Все права защищены
