Тръгваш си!
Тръгваш си! Сама и мълчалива!
Няма сбогом! Няма и сълзи!
А нощта е толкова красива!
Пролет е! Със хиляди звезди!
Зная, болката не ще престане!
Споменът за тебе ще тежи!
А в душата само ще остане
раната от хиляди лъжи!
Тръгваш си! Сама, не покорена!
Може би така е най-добре!
Без слова с вина несподелена,
и със жадно за любов сърце!
Прошката горчи като отрова!
Не, не мога пак да ти простя!
Ти по навик ще сгрешиш отново,
аз по навик пак ще замълча!
Тръгваш си! Дано да си щастлива
с някого, където и да си!
Тази нощ е толкова красива!
Пролет е! И всичко пак цъфти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
