1 нояб. 2011 г., 19:32

Тръни в любовта

694 0 2


Очи тъжни в нощта, пламък, навяващ последен стон,
любов ли бе, притихва ли, или погубва се в своя дом,
нежен грях за двама, не е ли късно,
душа изстрадана, всяка рана бавно я разкъсва,
защо изгарям, тъмно е, не ще изгрее слънце,
в съня си още жива и не ще угаснеш,
като хладен бриз в буйните коси,
жестока участ, в чужди тайни не ме търси,
пепел ли е, или огън и не стихва,
тръни в устните, отрова тъй горчива,
копнеж не си, сърце, в дъното си шепот,
мъка дни и нощи, но и силен трепет,
и тъй ще помня най-невинното лице,
вечен зов, в една съдба до края.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...