10 февр. 2012 г., 12:53

Трънлива облачност

940 0 0

Трънлива облачност!
Вестú старата прашна небесна сгурия.
И вие - усмихнато сбръчкана,
криейки в тръни потънали облаци
от ония, чийто нос в облачност сгъчкан е.

 

Който се плаши от мечки,
казват, не ходи в гората,
а тръните – надвиснали облачно тежки по чукари,
плашат и твари – гадините, всички,
и туристи хилави и жилави планинари.

Те нямат зъби, а хапят зловещо,
впиват дълбоко резци от коприна,
кърваво милват, целуват плътта –
рисуват със симпатично мастило.
И пускат от раз – на скромна, но трайна цена.

Бягат панически хората,
без дъх и посока, и без мор,
с клепачи затворени в зор, в смешни пози,
а е толкова просто – човешко почти,
че над всеки трън има роза.

Трънлива облачност?
Кратък отрязък от вечен сън!
Облачно горе е, тръните долу в краката -
и стягат в измамен зандан
само ония, които боят се да вперят взор в небесата.

 

 

09.02.2012

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветозар Цаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...