Feb 10, 2012, 12:53 PM

Трънлива облачност 

  Poetry » Phylosophy
742 0 0
Трънлива облачност!
Вестú старата прашна небесна сгурия.
И вие - усмихнато сбръчкана,
криейки в тръни потънали облаци
от ония, чийто нос в облачност сгъчкан е.
Който се плаши от мечки,
казват, не ходи в гората,
а тръните – надвиснали облачно тежки по чукари,
плашат и твари – гадините, всички,
и туристи хилави и жилави планинари.
Те нямат зъби, а хапят зловещо,
впиват дълбоко резци от коприна, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветозар Цаков All rights reserved.

Random works
: ??:??