Трънлива облачност!
Вестú старата прашна небесна сгурия.
И вие - усмихнато сбръчкана,
криейки в тръни потънали облаци
от ония, чийто нос в облачност сгъчкан е.

Който се плаши от мечки,
казват, не ходи в гората,
а тръните – надвиснали облачно тежки по чукари,
плашат и твари – гадините, всички,
и туристи хилави и жилави планинари.

Те нямат зъби, а хапят зловещо,
впиват дълбоко резци от коприна,
кърваво милват, целуват плътта –
рисуват със симпатично мастило.
И пускат от раз – на скромна, но трайна цена.

Бягат панически хората,
без дъх и посока, и без мор,
с клепачи затворени в зор, в смешни пози,
а е толкова просто – човешко почти,
че над всеки трън има роза.

Трънлива облачност?
Кратък отрязък от вечен сън!
Облачно горе е, тръните долу в краката -
и стягат в измамен зандан
само ония, които боят се да вперят взор в небесата.

09.02.2012