ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
25 янв. 2013 г., 17:30

Тръпка

1.5K 0 25

Казваш... вече няма тръпка.

Не е същото, нали...

Тръгваш си с изящни стъпки...

Ще ми липсваш... Остани!

 

Устните ни тъй горяха...

Помниш ли... онези дни.

Полудялото ни лято...

Уловените звезди...

 

Дланите ти – птици бели,

как гнездяха в мойта гръд...

Пясъчните ни постели...

Бездиханния ни път...

---

 

Помниш... Но защо незнайна,

нова обич в теб изтри

с тръпка всички наши тайни...

Тръгвай... И не се вини!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0