ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
25 янв. 2013 г., 17:30

Тръпка

1.5K 0 25

Казваш... вече няма тръпка.

Не е същото, нали...

Тръгваш си с изящни стъпки...

Ще ми липсваш... Остани!

 

Устните ни тъй горяха...

Помниш ли... онези дни.

Полудялото ни лято...

Уловените звезди...

 

Дланите ти – птици бели,

как гнездяха в мойта гръд...

Пясъчните ни постели...

Бездиханния ни път...

---

 

Помниш... Но защо незнайна,

нова обич в теб изтри

с тръпка всички наши тайни...

Тръгвай... И не се вини!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0