ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
25 янв. 2013 г., 17:30

Тръпка

1.5K 0 25

Казваш... вече няма тръпка.

Не е същото, нали...

Тръгваш си с изящни стъпки...

Ще ми липсваш... Остани!

 

Устните ни тъй горяха...

Помниш ли... онези дни.

Полудялото ни лято...

Уловените звезди...

 

Дланите ти – птици бели,

как гнездяха в мойта гръд...

Пясъчните ни постели...

Бездиханния ни път...

---

 

Помниш... Но защо незнайна,

нова обич в теб изтри

с тръпка всички наши тайни...

Тръгвай... И не се вини!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0