ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
25 янв. 2013 г., 17:30

Тръпка

1.5K 0 25

Казваш... вече няма тръпка.

Не е същото, нали...

Тръгваш си с изящни стъпки...

Ще ми липсваш... Остани!

 

Устните ни тъй горяха...

Помниш ли... онези дни.

Полудялото ни лято...

Уловените звезди...

 

Дланите ти – птици бели,

как гнездяха в мойта гръд...

Пясъчните ни постели...

Бездиханния ни път...

---

 

Помниш... Но защо незнайна,

нова обич в теб изтри

с тръпка всички наши тайни...

Тръгвай... И не се вини!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0